Между многото знайни светини на българската земя има едно свято място, което все още търси мястото си в новата история на България, но вече е намерило мястото си в сърцата на вярващите… Прочетете цялата проповед
Съграждането на храма. Манастирът се възстановява
В началото на XVII век родолюбиви родопчани започнали да възстановяват манастира в Бачково и някои други манастири, но в с. Манастир и ''Света Троица''- Кръстова гора турците не разрешили да се възстановят. Така разрушените християнски твърдини потънали в забвение до деня, когато Бог благословил да разкрие Своята милост чрез Кръстова гора, за която много усилия положи свещ. Васил Аринински. Неговият път на строител на храма е продължение на пътя на неговите деди и баби, които с живота си бранели българската православна вяра.
Четвърти април 1988 г. е денят, в който Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Арсений със заповед ме назначи за завеждащ манастира ''Света Троица'' Кръстова гора, разказва свещ. В. Аринински. Кръстова гора – това свято място, приех при много трудна обстановка – нямаше път, нямаше електричество, като се има в предвид че бях изкарал два инфаркта. Но когато дойдох на това свято място Бог ми даде сила да усетя Неговата благодат и се почувствах много добре. Заради това Божие благословение се заех да възродя манастира. Създадохме фондация ''Кръстова гора'' и църковно настоятелство около десетина души. По предложение на настоятелството решихме да поканим няколко бизнесмени и банкери, за да обсъдим какво може да се направи за възстановяването на манастира, както и за прекарване на вода и електричество.
Руини от стария манастир
Един топъл, летен ден по козите пътеки се събрахме настоятелството и други люде банкери и бизнесмени. Беше издаден официален документ и свещ. В. Аринински, по нареждането митрополит Арсений, получи от районния съд в Чепеларе нотариален акт за собственост на земята на името на манастира ''Света Троица''. Всички които идват в манастира Кръстова гора, споделят, че им се явявали необикновени светлини и ставали чудеса. И ето чудото стана! Решихме да дадем скромен обяд, времето прекрасно, слънчево. Наредихме няколко маси и сложихме дъски на тухли за седалки. Наредихме се около масите и след прочитането на молитвата Отче наш, започнахме да обядваме. Но какво се случи! Слънчевият небосклон се затъмни, затрещяха гръмотевици и светкавици и започна да се сипе като изведро проливен дъжд по отсрещните възвишения. Някои предложиха да се пренесем в храма, но свещеник Аринински каза: '' не бойте се, тук няма да вали'' ! Дъждът напираше от всички страни , заобиколи на около 50 м от трапезата , но нито капка не падна върху нея, а само един слънчев лъч , проблеснал от небето я освети ! Всички гледаха в недоумение, как е възможно това? Вярващите се кръстеха , а невярващите се дивяха на това голямо чудо. Всичко това трая около половин час и поотделно всеки започна да обещава средства за подпомагане на фондацията, най- напред за за изграждането на пътя. След това решихме да отидем до кръста отстоящ на 250 м от поляната , където обядвахме. Посока на движението на колоната като коридор се отваряше пътят и дъждът валеше отстрани.
Щом се отвори пътят, пръв до манастира се качи игуменът свещ. Василий – голяма радост, голяма придобивка! Народът започна да идва в петък вечер, когато служихме през нощта. Малката църква ''Света Троица'' се оказа тясна да побере стотиците богомолци и започнахме да извършваме службите на открито, на поляната. На Кръстова гора на поклонение идват не само християни, но и българомохамедани, които почитат светия кръст и светената вода от аязмото. По това време на поклонение с майка си беше дошла арх. Здравка Шапкарева от София. Тя обяви, че нейната дъщеря Здравка и синът й Милчо – скулптор, ще проектират новата църква и то безплатно. И наистина по предложение на свещ. Аринински направиха проекта за църквата на два етажа. И с голямо желание започнахме строежа. Втората част от храма се построи от майстори от с. Момчиловци – религиозни и честни хора. Целият строеж завърши през 1995 г., и на 22 септември 1995 г. беше осветен от Св. Синод на Българската православна църква.
Новите строежи
На 160 кв. Метра площ е разположен двуетажният храм. Вече действащата сграда доказва своята функционалност, съобразена както с условията, така и с нуждите на богомолците. Първоначално свещ. Аринински смятал, да изгради храма горе, където е кръстът. Но кръстът сам му посочил мястото, където трябва да се издига Покровът Богородичен. Една нощ както си стоял на поляната след богослужението, изведнъж просветнало. Помислил си, че някой закъснял посетител свети с фаровете на колата си. Но светлината не идвала откъм пътя, а откъм старото параклисче, където е сега новата църква. После голамо светещо кълбо излизало оттам, завъртяло се и отишло горе до кръста и пак се върнало на същото място. ''Ето къде трябва да е храмът '' - си казал игуменът.
На 22 октомври 1994 г. от Кръстова гора изчезнал кръстът, който стои там непокътнат близо 50 години. На 1 ноември се разнесе вестта, че народни пратеници посетили баба Ванга, за да разкрие истината около това лошо деяние. Нейният отговор бил, че Кръстът се намира в едно от съседните села и ще се намери. Милостив е Бог. Седем месеца след похищението на кръста той беше намерен. Овчарят Алекси от село Белица пасял стадото си на половин километър от Кръстов. Но както си пасяли овцете изведнъж се втурнали към отсрещната борова гора. Изненадан овчарят се втурнал след тях, да види какво ги е уплашило. Когато сигнал, видял ги вкупчени да ровят с крака из ланската шума. Помислил си, дане би да са попаднали на някоя омайна трева и да се натровят и ги подгонил. Но когато сторил това, съзрял полузаровеният кръст да лежи там, прерязан на две. В първият момент се уплашил да не го упрекнат в кражба, но после решил, че след като Бог му е свидетел, че е честен, трябва по бързо да съобщи, защото голямата радост ще е за всички християни. Когато съобщил на игумена Василий, че е намерил кръста, той се разплакал, а послезапочнал горещо да благодари на Господ. Кръстът бил заварен и и отново върнат на Кръстова гора. Кръстова гора не търпи посегателства. Знаят го и иманярите, постигнато от Божия гняв, разбрали са го и крадците на кръста. Малко след възвръщането на кръста, на игумена била подхвърлена бележка, в която пишело : '' Ние които посегнахме на кръста бяхме трима. Беди нападнаха семействата ни, двамата се споминаха. Не исках да ме последва тяхната участ. Върнах кръста и моля за прошка...''.
Постепенно, макар и не без съпротива от страна на хритоборците, животът на Кръстова гора се възраждаше. Игуменът на манастира организираше богослужението, произнасяше силни проповеди, поучаваше. Той беше и свещеник и психотерапевт, и наставник, чиито думи окуражаваха отчаяни хора. Бог, като виждаше делото на свещ. Аринински и вярата на стотиците страдащи хора, изпращаше Своята благодат. Настъпи време, когато стотици хора говореха само за чудесата на Кръстова гора, и днес говорят