Между многото знайни светини на българската земя има едно свято място, което все още търси мястото си в новата история на България, но вече е намерило мястото си в сърцата на вярващите… Прочетете цялата проповед

Ако Вие имате история, която бихте желали да разкажете, изпратете я на имейл адрес miracles@crossforest.com

За манастира „Света Троица“

В централните Родопи, сред пищна природа и красота небесна, се намира манастира „Света Троица“ – Кръстова гора, или както се отбелязва на картата на България, Кръстов връх.

До 15-ти век манастирът „Света Троица“ - Кръстова гора, е съществувал с много монаси, послушници и харизани – общо около 200 души, които са се занимавали не само с богослужение в храма „Св. Троица“, но и със скотовъдство, използвайки тучните пасища на околността. Тук са се чували чанове на стотици овце, кози и крави, от чието мляко са произвеждали вкусното родопско сирене и кашкавал, с които са снабдявали Бачковския манастир. Манастирът „Св. Троица“ е бил подвластен на него.

Преданието говори, че след покръстването на България от св. Цар Борис I, неговият син Кормисош заради това, че пръв приел Христовата вяра, бил възнаграден да управлява Родопската област. И на този родопски масив построява крепостта Кормисош и вероятно първата манастирска църква „Света Троица“ около 8-9 век. Цялата местност от Кръстова гора до село Белица и на юг от него още се нарича Кормисош. Тук е построена и правителствената резиденция „Кормисош“ , заедно с развъдното дивечово ловно стопанство.

Петнадесети век е мрачният период за родопското население, България пада под турско робство през 1396 година. През първите години турският поробител не се е занимавал с религиозните традиции и вярата на българите, но през 15-ти век решил да ислямизира родопското население, за да може по лесно да го владее. От днешното Белово до Станимака (Асеновград), свидетелства историята, са били изгорени 200 църкви и 118 манастира. За да затвърдят исляма, турците зверски са се саморазправяли с българите. Който не приемал исляма, бил ограбван и обезглавяван. Едва ли можем да се представим какво унижение и какви мъки е изтърпяло това изстрадало родопско население. И не е случайно, че българомохамеданите и до днес се наричат помаци, т.е. помъчени, изстрадали хора - българи.

Когато турските орди дошли на Кръстова гора, поканили монасите, послушниците и харизаните да приемат исляма, но никой не склонил и всички до един били обезглавени по най–жесток начин, манастирът бил опожарен, добитъкът и други ценности ограбени. Тези пък, които „приели“ исляма, били възнаграждавани, като им „подарявали“ от манастирските земи, гори и имущество или ги поставяли като пъдари, мидюри и на различни длъжности, за да затвърдят исляма в Родопския край.

Йордан Стойчев Дренков

Йордан Стойчев Дренков Йордан С. Дренков

През 1933 г. из родопския край се появил проповедника ясновидец Йордан Стойчев Дренков, който поучавал християните как според възможностите си да разбират Божието слово и да живеят разумно. Той имал дарбата да открива свети места и когато дошъл в с. Борово и чул, че наблизо има местност „Кръстов“, както я наричали тукашните жители, се отправил към нея. С Божията помощ брат Йорданчо (така го наричали родопските християни) открил на това място необикновена сила, излъчвана от недрата на хълма, както и останки от голям манастир. Той започнал да изпраща там болни хора да преспиват, които чрез вяра и Божие благословение се изцелявали.

През това време в България царувал Борис III, чиято сестра княгиня Евдокия се разболяла от неизлечима болест. Царят направил какво ли не за да ѝ помогне, но без резултат. Един ден той се обърнал към брат Йорданчо, който го посъветвал да заведе сестра си на Кръстова гора. Придружена от придворни хора княгинята отишла там и преспала, а когато на сутринта се събудила, била напълно здрава. „Как да се отблагодаря на Бога за тази милост?“ - се питал царят. Брат Йорданчо го посъветвал да издигне на това място метален кръст, който да тежи 33 кг. колкото е броят на Христовите години. Решили да направят голям метален кръст, който да тежи 66 кг. - два пъти по-голям. Така през 1936 г. Кръстът бил изпратен с превоз до Асеновград и с каруца придружена от брат Йорданчо, военни и множество християни, бил закаран в с. Червен. На сутринта носейки го на ръце потеглили за Кръстова гора. Там пристигнали след обяд. Тъкмо се чудели къде да го поставят, брат Йорданчо забелязал, че една християнка носела две гълъбчета в дар на Иисус Христос. Той взел гълъбите, помолил се и пуснал едното гълъбче, което полетяло на изток и кацнало на близкото възвишение. Там поставили кръста.

Пуснали второто гълъбче, то пък отлетяло на запад – в противоположна посока, и се спряло на скалата, зад поляната. Започнали да копаят там и открили Аязмото – изворче, от което бликнала лековита светена вода. От този ден християни и българо-мохамедани започнали да почитат светия кръст, посещавайки го редовно, и да пият от светената вода на аязмото, добивайки сила и изцеление.

Построяване на храма „Св. Троица“

Не след дълго свещеник Кошелев, заедно с църковните настоятели от с. Борово, отстоящо на три километра от Кръстов, решило да разкопаят останките на стария манастир и открили три кръста от бигор (специален камък, използван при строежа на старите храмове). По кръстовете ясно личели восъчни капки. Изпратили ги за изследване, но и до днес не се знае къде са кръстовете. През 1956 г. свещ. Кошелев, заедно с брат Йорданчо и боровските майстори строители - Костадин Грибачев, Петър Жекин, Панайот Жекин и Атанас Паскалев, се заели да съградят от камъните на стария манастир малка църквичка, която нарекли „Света Троица“. По поръчение на българския патриарх Кирил тя била осветена от епископ Стефан – викарий Пловдивски, а по – късно митрополит Търновски. Народът започнал да се събира от всички краища на страната и се наложило да се построи пак от старите манастирски камъни скромно жилище за подслон.

Но настъпват отново трудни години. През тоталитарното време управляващите харесали мястото за резерват ( ловно стопанство). И тъй като близо до резиденция „Кормисош“, строго забранили идването на поклонение тук. А наближи ли празникът Кръстовден, отряди завардвали всички пътеки и пиле не можело да прехвръкне към върха. Но християните пак намирали пътя до Светия кръст, минавайки през непроходими места и с вяра идвали да му се поклонят.

Чак през 1988 г. родолюбивият родопчанин и добър християнин Петър Тодоров от Смолян успял да измоли от Тодор Живков свободно да се посещава Кръстова гора и да се извършва богослужение там. Пловдивският митрополит Арсений учредява и благославя да има църковно настоятелство и назначава за свещеник ставрофорния свещеноиконом Василий Аринински.

Като всяко начало и неговото било трудно. На няколко пъти е възпрепятстван от небродонамерени хора, който се опитват да му попречат да посещава и служи на Кръстова гора.