Между многото знайни светини на българската земя има едно свято място, което все още търси мястото си в новата история на България, но вече е намерило мястото си в сърцата на вярващите… Прочетете цялата проповед
Кръстната местност
Кръстова гора е място, избрано от Бога за благодатна помощ на тези, които търсят истината и правдата. Местността не само, че има формата на кръст, с размери 450 м. на 200 м., но и заобиколена от естествени пирамидални планински възвишения. Нейното местоположение е промислително съчетано с лъчите на слънцето, падащи по определен начин. Гората е сякаш нарочно избрана за транскомуникация с безкрайните пространствено - времеви форми в нашата вселена.
Случайно ли е разположена в близост до землището на с. Долнослав, пита Т. Пеев, където се намира уникалния енеолитов култов комплекс? Случайно ли е съседството на връх Белинташ, където ясно личат следите на древна астрономическа карта и откъдето нарочно издялани стрелки сочат близостта на връх Инкая, свързан с легенди за чудни събития? Случайно ли в радиус около тридесетина километра от Кръстова гора се намират толкова много църкви, параклиси, манастири в Асеновград, Бачково и се достигне до с. Павелско, където в момента има 22 параклиса?
Руският учен Вл. Авински, който цитира в статията си Т. Пеев – изказва мнение, че големите културни центрове на човешката цивилизация образуват линии, успоредни на меридианите. Една такава линия с ширина около 50 км свързва две светилища /от типа на Стоунхендж/ на територията на Румъния, след това минава край Велико Търново, Пловдив и Кукленския манастир и излиза извън границите на страната ни през древногръцките полиси и светилища към Египет и пирамидите.
Връх Кръстов също е разположен по тази петдесеткилометрова ивица. До него е светилището Белинташ, близо е Караджов камък и пътищата по които са минавали древните траки и римляни. В този район се предполага да е било прочутото Дионисиево светилище. От Кръстова гора млечния път се вижда като на длан. В безлунна нощ той свети като пояс, опасващ небето.
Местността Кръстова гора
Тайнственото движение на звездите по небето над Кръстната местност отдавна е станало част от загадките ѝ. За броени минути една звезда е в състояние да извърви необичайно дълги маршрути по небесната шир и да се върне отново на базисното си място. А това е една великолепна атракция, наблюдаваща се постоянно в зоната на Млечния път.
Местните хора пазят тайните си. Кръстов е горчив залък за иманярите. Всеки който се е опитвал да се докосне с нечиста мисъл до святото място, е тежко наказван. Но и този който е тръгнал да разкопава с научна цел също не е постигнал много.
Очевидно е, че проектът за Кръстната местност се съгражда съвместно от Бога и от човека. Бидейки под тяхното управление, чудодейната местност не била изоставяна през вековете. Дори и когато върху нея не оставало нищо видимо, съградено от човешка ръка, тя пак се използвала като естествен храм за поклонение и молитви, за размисъл и покаяние.
Само онзи който успее да се хармонизира със законите на битието и да почуства Божията воля, може да се сдобие тук с благодат.
А защо се нарича Кръстова гора?
Осемдесет години след падането на България под турско иго, пада и голямата крепост – столица Константинопол. Поробителите избили духовенството и ограбили всички ценности които притежавали Цариградската патриаршия. Наред с това взели и раклата с парчето от светия кръст на Иисус Христос.
Но как тази ракла, обкована със злато и сребро, е донесена в Костантинопол? Римската империя през III век се простирала до Рим и Йерусалим и била разделена на две части. Източната част, начело с Йерусалим, била управлявана от благочестивата царица Елена и от нейния син цар Константин, а западната част от Максенций. Константин основал град Константинопол (днешният Цариград) около 310-311г. след рождество Христово. Той като добър християнин под влиянието на майка си е първият император, който превръща християнството в държавна религия, избира патриарх и построява много храмове. Максенций пък бил езичник и жестоко гонел християните. Константин бил помолен от западните християни да им помогне, като склони Максенций да им разреши свободно да изповядват християнството в неговата част от империята. Но не се постигнало споразумение между двамата и Константин му обявил война.
Един ден на обяд, когато войските си почивали след жестоко сражение, Константин и войниците му видели на небето кръст от звезди и отдолу ясен надпис пак от звезди: „С това ще победиш“. Всички се чудели на необикновеното явление и твърде много се отчаяли, защото кръстът по онова време се използвал за наказание. Вечерта в шатрата, където си почивал Константин, се явил Самият Иисус Христос и му наредил да вземе плат, да направи знаме и на него кръст. „И него ще показваш“, му казал Спасителят. Константин не само направил знамето, но и изписал кръстове и по дрехите и оръжието на войниците. С тази необикновена армия Константин жънел победа след победа. Максенций виждайки тази необикновена армия напуснал полесражението, войските му се разбягали и Константин тържествено влязъл в Рим, като за спомен от победата забили величествен железен кръст над централния площад.
И както знаем вече от историята за намирането на Христовия кръст от царица Елена и разделянето му на части от благоразумни християни, след падането на Константинопол (1453 г.) поробителите ограбили града и раклата с парчето от чесния кръст била прибрана в султанските дворци. Монасите от Бачковския манастир „Света Богородица“ като разбрали, че султана присвоил раклата, решили да го откупят със злато. И така станало. Монасите получили раклата със светия кръст, пристигнали в св. Бачковска обител. Тук започнали да прииждат поклонници от цялата страна и от съседни страни на България. Но както знаем, Бачковския манастир е бил много пъти опожяраван и ограбван и затова решили раклата с чесния кръст да се съхранява в манастира „Света Троица“ в централните Родопи до село Борово. И от тогава манастира започва да се нарича „Света Троица“ – Кръстова гора. Тук в манастира светия кръст бил в безопастностот крадци. Всяка година, срещу празника Въздвижение на чесния кръст, раклата се носела с литийно шествие през бърда и чукаци по кози пътеки, с песнопения през Марциганица и през Клувията до манастира. Отслужвала се Св. Литургия и водосвет, а на другия ден богомолците отново тръгвали с раклата обратно за Кръстова гора.
Ако отидете на 25 – ия ден след Великден в Бачковския манастир, ще видите едно голямо шествие: носи се литийно чудотворната икона на Света Богородица от Асеновград, от църквата „Св. Благовещение“ до Св. Бачковска обител. Извършва се Св. Литургия и водосвет, и след обяд се връща в Асеновград, придружена от хиляди богомолци. Това са тържествени моменти на вяра, благочестие и благодатна Божия благословия на изстрадалия народ!
Богослужението се извършвало след полунощ в петък срещу събота, в чест на свалянето на тялото на Иисус Христос от кръста. И ние подражаваме на тази стара традиция и служим винаги през ноща – петък срещу събота, а в неделя и на другите празници службите са на сутринта от 9 до 11 часа.
Кръстова гора е едно от най–светите места в нашата страна и тук през нощните служби, на кръста, отстоящ на 200 метра от новата църква, се явяват светлини и други явления, които се виждат от вярващи и от невярващи, от християни и мюсюлмани, които идват тук да търсят Божието благословение за здраве и добри дела.